Сърцето ми е толкова голямо,
че мога да обичам даже своя враг...
Стига да ми се усмихне само,
у мене ще изчезне злоба,ярост,яд.

В живота си обичам скъпи хора-
отминали,реални...те са в мен...
Сърцето ми не знае миг умора,
просто то обича нощ и ден...

То прощава разстояния,раздели,
приятелски отпраща сторени вини,
топли думи пази и постъпки смели,
помни дори в снега оставени следи.

Аз знам – не мога никого да мразя,
макар,че някой си го заслужават...
Мога да коря,но никога да газя,
да вярвам,дори и да ме мамят.

Сърцето ми със двете свои клапи
тупти и от обичта живее...
Ако не обича ,то ще спре да диша,
ще боли и от това ще остарее...

Автор:Антоанета Свещарова

Ти наистина имаш голямо сърце.

Красиво.
Така е със сърцето:)

Чудесни думи изпълнени с чувства:)

Сърцето има 4 клапи. Зная това, защото и моите не работят и пия хапчета.:) Честита Нова Година! Здраве, късмет, богатство!

Браво на авторката, лично в моето няма място за враговете ми. Те са само за разума ми, като диалектическа необходимост, но когато изобщо има някаква стойност от тях, такава за каквато дори не подозират.

Поздрави и на теб за хубавия избор.

когато мислиш за хубави неща. От негативните емоции няма полза, а само вреда.

Надявам се, че те откривам в добро емоционално и физическо здраве!:)

"Сърцето ми е толкова голямо,
че мога да обичам даже своя враг..."

Много силно изявление, стига да е истина - че това е едно от най-трудните неща - да обичаме враговете си...
Да, библейско е, но е наистина трудно постижимо! Понякога човек си мисли, че е така, но когато бъде подложен на изпит, открива истинското състояние на сърцето си, а сърцето е това, откъдето произлизат зли мисли, вражди и разправии..
Прегръщам те, Жане!

Винаги е удоволствие да прочетеш нещо, което усещаш, че е писано от сърце :)