Той,който беше спал безгрижно

в леглото с не една жена ,

лежи отпуснат неподвижно

върху леглото на деня .

        Цена висока той заплаща-

        до капка да се раздаде.

        Но никоя не бе тъй властна ,

        душата да му завладей.

Сърце и мисъл той залага ,

да вкуси всичко ,да познай,

и към плода ръце протяга ,

щом го почувства да ухай.

        На разума не плаща данък-

        привличат го безброй жени.

        За друга глух да го направи ,

        не смогна никоя.Уви!

Той плува в лоното на дните ,

във мит превърнат на века ,

и не едно сърце се пита -

коя ли го владей сега .

        Той плува чужд и тъй длечен

         край истинските брегове

        със къщите крайбрежни вечер...

         Мираж сърцето му зове .

 

                              Бертел Грепенберг

Дон Жуан.

Здравей:)На теб също са ти преписвали славата на Дон Жуан:))))

най-много ми хареса това "Цена висока той заплаща-до капка да се раздаде"

Утре смятам да намина до "Феникса"....

курорт ли е това:)))))))))

Хейтър сваля поетеса! Може да стане интересно. Изключително учитив съм, след като едната персона е повече от известна със своя благ характер и човеколюбие. Вие си продължавайте, тази вечер ще ви оставя насаме, обещавам!

Една от любимите ми монографии е "Дневникът на прелъстителя", първата част от "Или - или" на Сьорен Киркегор. Този иначе самотен в живота мислител е написал едни от най-силните неща за любовта. В нея разглежда Дон Жуан, като краен естет, отдал изцяло живот на красотата. В едно отчаяно преклонение към нея. Според Албер Камю, в "Митът за Сифиз", Дон Жуан е абсурдна личност, подобен на Сизиф. Живее с частицата надежда в своя предварително обречен стремеж. Споделям много от писаното от двамата философа, за всеки случай Дон Жуан не е фриволния характер, не е самоцелния фустогонец или другия тип прелъстител: Казанова, който вижда в жените само поредното си завоевание. Частица от този влюбен преди всичко в красотата, търсач на идеала, живее във всеки истински мъж. В последствие се трансформира в друго.

Много мисли ми навя това стихотворение.

се заплаща.

Ти ме развесели:))))

Зашеметяваща музика.

Дон Жуан никога не остарява :)

Това произведение подтиква към размисли. Хареса ми.

Що не опиташ, после може да опишеш в рима, ако оживееш. Със сигурност тръпката ще е ужасна...

Митак тук колкото и де не ми се иска ще те разочаровам малко:))Такъв красив флирт изкарахме със Рустам някога в блога,такова веселие и смях беше.И се знае тук:)Избягвам свадите и кой,какво къде.Правя разлика между лошите и хубавите неща,както и спомените.Когато някой не ме е обидил лично си остава за негова сметка.да пишат анонимно за някого това е страх:)и слабост:)
Та за флирта....някога..... съм останала с най добри чувства и усмивки.А за тръпката......заслужаваше си:)